Дзи Синдзъ отглеждал петел боец за господаря.
 Минали десет дни и господарят запитал : "Готов ли е петелът за борба?"
 "Още не. Ходи като отнесен, непрекъснато изпада в ярост " -отвърнал Синдзъ
Минали още десет дни и господарят отново задал същия въпрос
 "Засега не  "- отвърнал Синздъ.-  "Още се хвърля срещу всяка сянка и срещу всеки звук ".
Минали още десест дни и царят пак запитал същото. 
-  "Още не. Гледа гневно и и напира да покаже силата си ". 
След още десет дни господарят пак запитал същото.
 " Почти е готов " - отвърнал този път Дзи Синдзъ. 
- "Дори да има друг петел край него, той не се тревожи. Погледнеш ли го отстрани, сякаш е изрязан от дърво. Жизнената сила в него стана завършена. Другите петли не смеят да приемат предизвикателствата му : щом го видят, и се втурват да бягат".

Джуандзъ, ІІІ в.пр.н.е.

Много радващо. Типично в техния дух!
Усмихна ме :)))

На мен ми се наложи днес да го прилагам в действие...:)

Ученик и учител решили да изпробват чий меч е по-остър и ги забили в дъното на един плитък бързей. Листата, които носел бързея се разцепвали веднага щом се допрели до меча на ученика, а в меча на учителя не се ударило нито едно листо, те се отстранявали преди да го достигнат:)

Радвам се, че че се отби тук:)!