При такова отношение - би трябвало да е много доволно.
:)

Но като е сам, кротко и тихичко си вие. Макар че и това взе да престава. Трябва да му намеря добри стопани, но и да му излекувам лапата - след инжекцията при ветеринаря не забелязвам промяна днес.
Щом казваш че има късмет, може и да си има:) Такова трябва да е отношението според мен. Трябва да се отнасяме с хората и с животните по един и същи начин - със зачитане, с любов. Права ли съм?:)

и аз имам същото прозрение, макар дълго време да съм приемала животинките като същества, на които съм пълновластен, капризен, садистичен господар демек - като предмети.... ако задълбаеме можеме да стигнеме до извода, че и предметите не заслужават неуважително отношение!
А АКО СЪВСЕМ ЗАДЪЛБАЕМЕ ПОВЕЧЕТО ХОРА ИМАТ ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДРУГИ ХОРА!!!!! ЖИВЕЯТ ВСЕ ЕДНО ДРУГИТЕ СА СЪЗДАДЕНИ ЗА ТЯХНО УДОБСТВО И ДА ОБСЛУЖВАТ И ТЯХНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ!! НЕ ЧЕ НЕ ТРЯБВА ВЗАИМНО ДА СИ УЛЕСНЯВАМЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО И ДОБРУВАНЕТО, НО ИМЕННО - ТРЯБВА ДА Е ВЗАИМНО.... А МНОГО ХОРА ПРОСТО ПОЛЗВАТ НЕУВАЖИТЕЛНО И БЕЗСЪЗНАТЕЛНО!
еееееееее .... в квартала имаше такова куче....не мога да го опиша... личеше си, че е отхвърлено... те кучетата не го приемат така суетно, не им е наранена гордостта, просто изпитват мъка от загубата на любим човек.... такава мъка в очите и доброта имаше Атанас /така го бях кръстила/ ... беше се сприятелил с едно коте, което му се галеше по предните крака, а той гледа тъжно, кротко и мъдро.... на всичкото отгоре една такава грациозна и аристократична осанка имаше... направо благороден наскърбен герой на Достоевски! сега е сред асовете на уличните кучета мисля и е наедрял и е станал прост и зъл.... макар че подозирам, че има още едно кремаво куче, с което много си приличат..... това не може да е Атанас

но отплеснах се аз... мисля по въпроса за коки....

сигурно вече си пуснала обява, че се подарява.....

говоря с познати и търся най-подходящия, сладка.
:))))