Искам да  коментирам нещо по повод една интересна книга, която ми попадна тия дни, и на която може да се вярва, поне според мен, защото има много фактологичен материал  в нея. Но  ще започна малко по-отдалече :) Когато бях малка, бях много впечатлена от  една казахстанска приказка.. Казваше се „ Сам я запуших” .Там се разказваше, че в едно царство, живял някакъв човек, който вървял и си говорел сам, и на отиване и на връщане от работа, мелничар бил, - казвал едно и също - не е трудно да се досетите какво – същото което е и заглавието на приказката.. И тъй като царството било малко, стигнало това до царя, и той го повикал да му разкаже историята си, и защо така все едно и също повтаря ли повтаря... Тогава човекът му разказал, че е ама пълен неудачник, и в нищичко не му вървяло, или ако му вървяло, то много трудно ставало всичко..Една нощ сънувал сън...Той - пред място, където били подредени една до друга безброй чешми, една течала силно, друга по-слабо, трета била пресъхнала..и отдавна коритото и било сухо, четвърта едва-едва капела.. Гледал той и се чудел какво е това, тогава до него се приближил един мъж и казал – това са късметите на хората – виждаш ли, на някои чешми струята е много силна – и с късмета им е така, други – едва се оправят..Мелничарят помолил човека да покаже неговата чешма на късмета – като го завел, при нея, той видял ,че тя едва капела..взел една пръчка, и бръкнал за да я отпуши, ноо...пръчката се счупила и ..чешмата спряла дори да капе..съвсем спряла.. И той се събудил... Оттогава съвсем спряло да му върви, всичко се обърквало...с каквото и да се хванел, все трудности..и затова така си говорел, не можел да си прости че сам си запушил чешмата на късмета... Царят решил да му помогне..ето какво измислил... /продължението, утре/:)  

:)

специално заради теб сядам в този трудово-ранен час:))))) да довърша частта от приказката:) Добро утро!